Светът ни е потънал в лицемерие,
къде ли не, ме дебне нож в гърба.
А виждам че и думата “доверие”,
не струва вече пукната пара...
Мъже фалшиви, изневери и лукавост –
пълзят, като влечуги към мишена.
И казват, че изпадам във дребнавост,
защото не успях да съм хиена.
Разбира се! За любовта ми има код –
сърцето ми само не се отключва!
Заключено ще бъде до живот,
щом кодът никой не улучва.
Какво и трябва на една любов,
че толкова не може да и смогнеш?
Не си готов! О, да! Не си готов,
егото си, сам да превъзмогнеш!
Какво ù трябва на една жена,
какво му трябва на един живот?
Единствено и само любовта –
онази, за която няма код...
03-01-2015 год.
© Надя Уорендър Всички права запазени