4.01.2015 г., 21:07

Кодът на любовта

616 0 2

Светът ни е потънал в лицемерие,
къде ли не, ме дебне нож в гърба.
А виждам че и думата “доверие”,
не струва вече пукната пара...

Мъже фалшиви, изневери и лукавост –
пълзят, като влечуги към мишена.
И казват, че изпадам във дребнавост,
защото не успях да съм хиена.

Разбира се! За любовта ми има код –
сърцето ми само не се отключва!
Заключено ще бъде до живот,
щом кодът никой не улучва.

Какво и трябва на една любов,
че толкова не може да и смогнеш?
Не си готов! О, да! Не си готов,
егото си, сам да превъзмогнеш!

Какво ù трябва на една жена,
какво му трябва на един живот?
Единствено и само любовта –
онази, за която няма код...

03-01-2015 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно Ви благодаря за хубавите думи. Много любов пожелавам и на Вас! Истинска, силна и вечна...защото само тя остава с нас докрай!
  • Много хубаво стихотворение си написала. Възхищавам ти се на
    разбиранията за любовта.Аз мисля, че все някой ще открие кода към сърцето ти, но си права, че на живота му трябва една любов. Така ще бъде завършен.
    Желая ти много щастие и една истинска любов!Бъди все така зорка в избора си!
    Поздрав от мен и лека нощ!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...