Приближи се, мили, и кажи – не са ли те ужасни?
Нима не са наясно, че в душите им е тясно?
Гротесни малки кукли, тъй грозна гледка само!
Как стискат с мазни длани сърцата си безстрастни...
Очи невзрящи нявга ухаели са, мътни
и те на капка нежност - сестрата на надежда.
И кой пак злобно сам в тях се даже вглежда?
Вземи и избоди ги, без съжаления смътни.
И нека кръв да пием в бокал от самотата
на тези жалки мравки, дарени с живот.
Че кой е казал грях е под този божи свод?
Пред кръста прекръсти се и тъпкай в тишината... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация