катеринарина (Катя)
331 972
16.02.2007 г., 11:19 ч.

КОГА 

  Поезия
597 0 10
Видя сълзите ми и зная
че сви се болката във теб!
Ти искаше да си до края
със мен, но гледаш отдалеч...
Мълчиш, а искаш да прегърнеш
треперещите ми ръце,
защо не можеш да си тръгнеш
сега... завинаги от мен?!
Нима така ще бъде вечно!
Какво се случи, как така
прегръщаме се отдалече
безплътно, само във съня!
Страхът ли да не се изгубим
в една обречена любов
удави истинските думи,
преглътна жаждата за зов?
Дали така не сме по-ценни
един за дуг, дали пък не
несбъднатото, дето стене,
един ден няма да умре!
А сигурно не е безцелно,
съдбата че не ни дели,
дори на два различни бряга,
макар и често да боли!
Ще дойде ден, ще се избистри,
което свързва и дели
безпътните дела и мисли
и пълните с въпроси дни...
............
Усещам как следиш ръцете,
редящи този тъжен стих,
и болката тупти в сърцето ти,
но там седиш... смирен и тих!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??