катеринарина
331 резултата
Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...
1271
1
15
И свирят, и тропат, и викат.
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят... ...
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят... ...
720
7
По случай случая заставам
на някоя удобна пряка...
и сещате се - някой чакам!
А той пък мене нейде чака... :(
За туй във времето, в което ...
на някоя удобна пряка...
и сещате се - някой чакам!
А той пък мене нейде чака... :(
За туй във времето, в което ...
1088
13
Как да избягам от вас -
все ме следвате,
вие - бездомни и подли души...
В мене със завист нездрава се вглеждате,
сякаш че всичко край мене цъфти. ...
все ме следвате,
вие - бездомни и подли души...
В мене със завист нездрава се вглеждате,
сякаш че всичко край мене цъфти. ...
874
1
4
Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял, ...
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял, ...
815
6
Какво им струва да се правят на всесилни -
и божествата имат своите съмнения...
Те не без уговорки и отплата са отпили
от живите води на сатанинските владения.
Властта над множеството от невежите е сила, ...
и божествата имат своите съмнения...
Те не без уговорки и отплата са отпили
от живите води на сатанинските владения.
Властта над множеството от невежите е сила, ...
923
4
Аз в пъзела ти хаотичен съм сълза,
неизживяна садистична меланхолия.
Някак тихо и отровно пропълзях,
и след месец ще съм блудкава история.
Даже не докосвайки лицето ти, ...
неизживяна садистична меланхолия.
Някак тихо и отровно пропълзях,
и след месец ще съм блудкава история.
Даже не докосвайки лицето ти, ...
741
1
Когато съмне, погледни зад тишината,
която драпа недоспала по етажите,
и светлината чуй, завряна под крилата
на сънените птици по первазите...
Почувствай как се сплитат в своя устрем ...
която драпа недоспала по етажите,
и светлината чуй, завряна под крилата
на сънените птици по первазите...
Почувствай как се сплитат в своя устрем ...
866
9
Изтрий ме от живота си, невернико!
Аз вече и не искам да съм там.
Когато те потърсих да ме сгрееш -
ти искаше за малко да си сам.
Когато те докосвах през мъглите - ...
Аз вече и не искам да съм там.
Когато те потърсих да ме сгрееш -
ти искаше за малко да си сам.
Когато те докосвах през мъглите - ...
1461
1
10
Не вярваме, че сме пораснали
и всеки завъртял е къща,
деца, семейство и приятели,
свекърва или "златна" ТЪЩА
и куче - за ефект сплотеност, ...
и всеки завъртял е къща,
деца, семейство и приятели,
свекърва или "златна" ТЪЩА
и куче - за ефект сплотеност, ...
1104
9
ЕДНА Жена НА 43
Понякога се чуди за своите 43 години не се е ли променила твърде малко съобразно заобикалящия я свят. Не знае дали е хубаво, или лошо, когато човек се чувства като осъвременено копие на Дон Кихот, но в малко по-небудеща подозрение опаковка? Или просто заобикалящият я свят е само най- ...
Понякога се чуди за своите 43 години не се е ли променила твърде малко съобразно заобикалящия я свят. Не знае дали е хубаво, или лошо, когато човек се чувства като осъвременено копие на Дон Кихот, но в малко по-небудеща подозрение опаковка? Или просто заобикалящият я свят е само най- ...
2869
3
Някой ден ще кажат, че била съм.
После ще се сляга там пръстта...
Бурени връз нея ще израснат.
Пак ще раждат живите деца.
Черното мастило ще бледнее, ...
После ще се сляга там пръстта...
Бурени връз нея ще израснат.
Пак ще раждат живите деца.
Черното мастило ще бледнее, ...
872
1
7
Дали прогледнах вече, мой ориснико -
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица. ...
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица. ...
839
8
Под жълтите лъчи на слънцето
прежулена от болката изгарям...
С премрежени очи съзирам пътища,
утъпкани от чуждо извървяване.
Нахалните треви протягат жлъчно ...
прежулена от болката изгарям...
С премрежени очи съзирам пътища,
утъпкани от чуждо извървяване.
Нахалните треви протягат жлъчно ...
2228
1
20
Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи ...
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи ...
1009
23
Вземи ме със себе си, истино. Знам,
че с теб ще боли. Не до смърт и полуда.
Ти няма да теглиш душата до грам,
когато плътта се смрази непробудна.
Ти няма да съдиш по сто правила ...
че с теб ще боли. Не до смърт и полуда.
Ти няма да теглиш душата до грам,
когато плътта се смрази непробудна.
Ти няма да съдиш по сто правила ...
1133
11
Сред шарената лудост на пазара,
след удари на твърди рамена,
из тесния тунел на тротоара
с подвити от умора колена,
едно момиче тридесетгодишно, ...
след удари на твърди рамена,
из тесния тунел на тротоара
с подвити от умора колена,
едно момиче тридесетгодишно, ...
1061
1
15
Стихът беляза устните ми с полъх,
тръпчива болка в тялото ми вля.
По жилавите пръсти ме докосна
и в мен се спусна светла тишина.
Рисунките му сипкаво редяха ...
тръпчива болка в тялото ми вля.
По жилавите пръсти ме докосна
и в мен се спусна светла тишина.
Рисунките му сипкаво редяха ...
932
16
Извезана с магически ширити,
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...
797
9
Очите си постлах по булеварда,
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора, ...
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора, ...
1050
15
Да избягам.
Как ръцете ми сковани
търпеливо вършат все онези същите
безмислени неща.
Как очите разпознават вече само цветовете - ...
Как ръцете ми сковани
търпеливо вършат все онези същите
безмислени неща.
Как очите разпознават вече само цветовете - ...
886
15
Страхливо ме поглежда през стъклото
на моята прастара дограма.
Една частица вятър.
И в окото
на слънцето с надничаща глава... ...
на моята прастара дограма.
Една частица вятър.
И в окото
на слънцето с надничаща глава... ...
948
17
Тревите се поклащат сред мъглите.
А ти си зад далечната гора.
Прокрадват се през облаци лъчите.
Нозете ми се къпят във роса.
Аз тичам натежал, за да те стигна. ...
А ти си зад далечната гора.
Прокрадват се през облаци лъчите.
Нозете ми се къпят във роса.
Аз тичам натежал, за да те стигна. ...
920
15
Оставям следи по бедрата на дюните...
По миглите полепват песъчинки.
Отсреща синевата и морето се целуват.
И вятърът се сипе на снежинки.
А в мен е чисто бяло. ...
По миглите полепват песъчинки.
Отсреща синевата и морето се целуват.
И вятърът се сипе на снежинки.
А в мен е чисто бяло. ...
856
12
Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена. ...
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена. ...
1186
20
В очите й не виждате ли Бога!
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
1016
18
Остарях.
Знам, че все още много
остаряване има след днес.
И ръцете ми няма да смогват
да гребат от живота. На екс. ...
Знам, че все още много
остаряване има след днес.
И ръцете ми няма да смогват
да гребат от живота. На екс. ...
990
15
На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите. ...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите. ...
1605
14
Под несбъднатите облаци треперя,
като цвят от размирисана липа.
И жълтея сред листата.
И жълтея...
Като слънце сред зелените листа. ...
като цвят от размирисана липа.
И жълтея сред листата.
И жълтея...
Като слънце сред зелените листа. ...
860
11
Сигуно пропуснати столетия
туптят в невидимите вени на ръцете ми.
И спомени от светлини на чужди храмове
в зениците коват мъгли...
Сигурно са стъпвали по каменни пътеки ...
туптят в невидимите вени на ръцете ми.
И спомени от светлини на чужди храмове
в зениците коват мъгли...
Сигурно са стъпвали по каменни пътеки ...
841
11
В мълчанието на нечий залез.
Когато ирисът на дъгата помръква.
Като светулки жълти припалват
звездите.
Небето купол е. ...
Когато ирисът на дъгата помръква.
Като светулки жълти припалват
звездите.
Небето купол е. ...
1001
18
Проблясъци на роля в огледалото.
А образът - навярно изкривен,
илюзия е, сянка на махалото,
която прекопира се във МЕН.
Чертите ми са спомени от жажди. ...
А образът - навярно изкривен,
илюзия е, сянка на махалото,
която прекопира се във МЕН.
Чертите ми са спомени от жажди. ...
967
26
Душите на самотните китари,
които върху белите скамейки,
засмени дългокоси мускетари
прегръщаха под върбовите вейки...
сега се лутат в ъглите на времето, ...
които върху белите скамейки,
засмени дългокоси мускетари
прегръщаха под върбовите вейки...
сега се лутат в ъглите на времето, ...
1312
14
В очите на старицата - сълзи.
И слънцето във тях е избледняло.
Натрапчивото чувство, че боли...
ще тлее дълго.
Няма да изтлява. ...
И слънцето във тях е избледняло.
Натрапчивото чувство, че боли...
ще тлее дълго.
Няма да изтлява. ...
946
16
Вдъхновена...
Уморена...
И претръпнала... и жадна.
На простора ще приседне.
Ще се люшне. ...
Уморена...
И претръпнала... и жадна.
На простора ще приседне.
Ще се люшне. ...
1266
14
Светът се завъртя обратно
в космическата тъмнина.
И някак звездно се залюшка
остатък жълта светлина.
Космичен транс на кръстопътя ...
в космическата тъмнина.
И някак звездно се залюшка
остатък жълта светлина.
Космичен транс на кръстопътя ...
896
13
Връз масления цвят на масата
на нечия изпръхнала картина,
положили са длани бледи двамата.
Върху цвета на маслена олива.
Личат по ъглите във полумрака ...
на нечия изпръхнала картина,
положили са длани бледи двамата.
Върху цвета на маслена олива.
Личат по ъглите във полумрака ...
1045
18
Спрях пред теб тревожна и измъчена.
Видя ли във очите ми тъгата?
В прегръдката витражна, като гълъб съм.
Заклещен от молитви и отплати.
А тялото ти сгърчено, Божествено, ...
Видя ли във очите ми тъгата?
В прегръдката витражна, като гълъб съм.
Заклещен от молитви и отплати.
А тялото ти сгърчено, Божествено, ...
1119
22
Безмълвни мъртъвци и празни ноти
над сухите дървета.
Тишина.
Сред бялото на ниските гробове
душите ви се стичат в празнота. ...
над сухите дървета.
Тишина.
Сред бялото на ниските гробове
душите ви се стичат в празнота. ...
983
23
Остаряваме ли сред звука
на онези есенни балади?
Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...
И очакваме след залезите светли звездопади.
А в очите ни умира по малко вяра пътьом. ...
на онези есенни балади?
Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...
И очакваме след залезите светли звездопади.
А в очите ни умира по малко вяра пътьом. ...
926
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
