Кога... кога ще се науча,
че в стиховете трябва
единствено да пиша за любов –
несподелена, разтърсваща!?
Тогава може би ще ме четат!
Не им допада в раната да бъркам...
да сипя сол на болните места.
Сияние те търсят, лъжата във Света.
Ех, сърце... изстръпва ми ръката...
бодежи ,дишането очести. Защо?
Любов ли е когато в фалш жиевеш
и споделяш нечии лъжи.
Не ме съдете, пиша от сърце...
за болката която ме измъчва
за Народа наш тъжа... любов ли е...
не зная! Кога ще се науча да си мълча.
© Ангел Всички права запазени