23 нояб. 2023 г., 22:56

Кога ще се науча

453 2 3

Кога... кога ще се науча,

че в стиховете трябва 

единствено да пиша за любов –

несподелена, разтърсваща!?

 

Тогава може би ще ме четат!

Не им допада в раната да бъркам...

да сипя сол на болните места.

Сияние те търсят, лъжата във Света.

 

Ех, сърце... изстръпва ми ръката...

бодежи ,дишането очести. Защо?

Любов ли е когато в фалш жиевеш

и споделяш нечии лъжи.

 

Не ме съдете, пиша от сърце...

за болката която ме измъчва

за Народа наш тъжа... любов ли е...

не зная! Кога ще се науча да си мълча.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Вики че се отби на моята страница и постави в любими ,стиха ми!Топли и весели почивни дни!🌹
  • Благодаря,Приятелю ...живеем в ,Свят който се цени не добрината а как да опетни душата.Жалко за ,Народа,а дали ще се събуди ...това не зависи от други!!!Радвам се че подкрепи терзанията ми и постави в любими!
  • Още малко остана, Ачо. Няма народ - няма за какво да се говори.
    Стиховете ти са съвест в поетична форма. Поздравление!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....