4.03.2011 г., 23:03

Кога ще я срещна?

770 0 0

 

 

       Дали ще се върне при мен любовта?

       Ще спре ли пред моята стряха?

       Кога ще я срещна?

       Злати есента.

       Неказани думи изтляха.

 

       От скрити надежди изстива кръвта,

       линее душата ранена.

       Кога ли най-после

       любима ръка

       във тръпна ръка ще поема?

 

       За нежност, за ласка добра закопнях,

       от никого няма да крия.

       Съдете ме, хора,

       за този ми "грях",

       навярно ги имахте вие!

 

       Не си заминавай от мене, живот,

       преди любовта да прегърна!

       Преди да опитам

       от нейния плод,

       в душата си - храм да я зърна!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...