30.07.2011 г., 11:46 ч.

Когато 

  Поезия » Бели стихове
471 0 0

Събирам душата си - пак с мъка на части.

Събирам я в шепи напукани,

просещи мъничко нежност.

Събирам душата си в канче ръждиво,

забравено някъде...

Вечер - вадя на показ душата си.

Оголена същност - сама в тъмата.

Когато вечер пак си събирам душата...

 

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??