Когато
На метри от мен бе, не ме отрази,
но погледът мой пресече се с твоя,
с усмивка учтиво ме озари,
знаех, че питаш се 'Кой ли е тоя?'
На танц те поканих, съгласи се охотно,
пристъпвахме леко във такт с песента,
попитах те 'Как си?', отговори 'Страхотно!',
в приказки някак си дойде сутринта.
Когато видях те на другия ден,
без грим, без илюзии и преструвки,
разбрах, че създадена си точно за мен,
момиче, заслужаващо моите целувки.
И ето, че днес обещавам пред всички,
че никога няма да допусна да тръгнеш,
'О-би-чам-те!' превърнато от сълзите във срички,
ще ми повярваш, когато пак ме прегърнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Енев Всички права запазени
