Когато...
на Д.М.
Когато стана на 62,
едва ли ще копнея да ме искаш.
Ще имам пак ръце и рамене,
ала душата ти ще ми е близка.
Ще питам сутрин: "Чай или кафе?"
Ще те поглеждам с колеблива нежност,
а времето минути ще кълве
във своята безкрайна неизбежност.
Ще пада погледът ми в твоя,знам.
Ще търся в теб настóйчиво и тихо
един отдавна потушаван плам,
та да допиша късните си стихове.
А нощем, в някакъв незнаен час,
кръвта ми ще е черна като вино.
Луната ще бродира върху нас
пътеките на своята невинност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
