Когато...
на Д.М.
Когато стана на 62,
едва ли ще копнея да ме искаш.
Ще имам пак ръце и рамене,
ала душата ти ще ми е близка.
Ще питам сутрин: "Чай или кафе?"
Ще те поглеждам с колеблива нежност,
а времето минути ще кълве
във своята безкрайна неизбежност.
Ще пада погледът ми в твоя,знам.
Ще търся в теб настóйчиво и тихо
един отдавна потушаван плам,
та да допиша късните си стихове.
А нощем, в някакъв незнаен час,
кръвта ми ще е черна като вино.
Луната ще бродира върху нас
пътеките на своята невинност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
