Когато сутрин се събудя тук,
аз ще искам да те видя в слънце,
ти вече да не носиш студ,
само твойто... топлото засято зрънце.
Когато вечер не сънуваш друг,
аз ще искам да ти дам звездите,
летейки с облачния нежен пух,
да усетиш колко те обичам.
Когато сутрин се събудя тук,
аз ще искам да ми даваш огън,
тъй за другите ще бъда чужд,
а ти мълчи... не казвай вече "сбогом"!
"Когато сутрин се събудя тук,
аз ще искам да те видя в слънце,
ти вече да не носиш студ,
само твойто... топлото засято зрънце."