Jun 6, 2014, 9:17 PM

Когато...

  Poetry
560 0 5

Когато сутрин се събудя тук,
аз ще искам да те видя в слънце,
ти вече да не носиш студ,
само твойто... топлото засято зрънце.


Когато вечер не сънуваш друг,
аз ще искам да ти дам звездите,
летейки с облачния нежен пух,
да усетиш колко те обичам.


Когато сутрин се събудя тук,
аз ще искам да ми даваш огън,
тъй за другите ще бъда чужд,
а ти мълчи... не казвай вече "сбогом"!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    "Когато сутрин се събудя тук,
    аз ще искам да те видя в слънце,
    ти вече да не носиш студ,
    само твойто... топлото засято зрънце."
  • Трогнат съм да прочета тези думи! Благодаря! И ти липсваше!
  • ....никога не съм спирала да се ровя в редовете които най-обичам...след 9 месеца те пазя и си мисля за теб...Липсваш
  • Благодаря!
  • ех че нежно

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...