Когато
По Д. Дамянов
Когато си на дъното на ада
и целият посърнал си от скомина,
цеди, превръщай в цветна лимонада
отровата от гнилите лимони.
Когато Шарл Бодлер с цветя закичи
душата ти, с венец от трънни листи,
иди и целуни едно кокиче,
то Слънцето във тебе ще разлисти.
Когато и "добрият" ти приятел
заспи между кавичките бодливи,
смири се. На библейския предател
целувката е гибелна и жива...
А срещнеш ли по пътя си Моканина,
продумай, прегърни го с чиста нежност.
И нека звънне бялата камбана
в сърцето на последната надежда!
Когато се прекърши по средата
и читавата стълба на Дамянов,
не се страхувай, майка е земята,
а ти – дете с обелено коляно.
Когато си удавник – сам в сълзата,
не се отказвай! – моля ти се, дишай!
Добър е Ной, ще ти изпрати вятър
и изгревни платна, тъкани свише.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
