Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината,
но то е просто призрачна следа,
снимката ти дъжд рисува по стъклата
и даже сбогом няма в тази тишина.
Изглеждам като сънища обречени
и като нереален черно-бял пейзаж.
Опразнен съм от чувствата изгубени
и само болката изгаряща не е мираж. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация