Когато боли
Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината,
но то е просто призрачна следа,
снимката ти дъжд рисува по стъклата
и даже сбогом няма в тази тишина.
Изглеждам като сънища обречени
и като нереален черно-бял пейзаж.
Опразнен съм от чувствата изгубени
и само болката изгаряща не е мираж.
Подобен съм на запетайката изтрита,
усещам себе си все още нероден.
Пореден празен ден през мен отлита,
а следващото утро пак не е за мен.
Отново трудно виждам светлината,
опипвайки за нещо в слепия ми свят,
за да убия в себе си и болката позната
и силен да изглеждам като черния абат.
Да, всеки търси лек за раната в душата,
но болка да убиеш всъщност нямаш мощ.
Дори когато уж желано отричаш самотата
със спътница случайна поне за тази нощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елисавета Всички права запазени