Ще спра да плача някога, повярвай!
Ти не си последната жена на този свят....
Ще те забравя някога, любима
дори това да означава да се боря сам!
Няма да пиша тогава толкова често,
защото няма да има за какво....
Тогава, скъпа ще бъда щастлив
и друга ще заспива в моето легло!
Когато слънцето изгрее и над мен,
ти вече няма да си във моите мисли,
защото ще бъде щастлив всеки мой ден,
а ти ще страдаш за това, че ме изгуби!
Ще дойде ден и аз отново ще живея,
ще бъда щастлив, колкото и тъжно да ти бъде....
Тогава ще дишам, ще се боря и ще се смея,
но само и единствено, когато болката отмине!
© Калоян Калинов Всички права запазени