Когато бях натясно в себе си
Когато бях натясно в себе си
Забравих
Да творя
И очите ми затворени крещяха
Избистрени от пътищата
Които извървях
Мислите ми спряха
Да починат
Аз
Съм
Моя си удар не мога да понеса
Понякога
Затова умирам млад
И не мога да разбера кога умряха всичките ми приятели
От типа които бързо се забравят
Няма ги вече
Онези
Слънчеви дни през които
Нямахме много
Да правим
Обратно в родината ми останаха
Сякаш
Или пропаднаха в океана
Псувам си
Тихо и бързо
Но не чувам
Защото слушалките ми бръмчат
Но сто песни не могат да заглушат
Юмруците стиснали силно
Едно ненужно никому минало
Това е то -
Спомени
Фалшиви и измислени
Сиви и
Прашни
Натруфени с дни
И години
Това е то -
Колко му плащаш
И аз пак тръгвам
И пак спирам
Пак се губя
И пак се намирам
Някой четат
Някой прескачат
Някой харесват
Други не толкова
Но написаното остава
Това се опитвам да кажа
И на светът му тежи
От толкова празни
Автори
И един от тях
Забрави да твори
Когато беше натясно в себе си
Някой го отбелязаха
Някой прескочиха
На някой им хареса
На други изобщо
На мен пък ми се сви сърцето
По начина по който се свиваше всяка вечер като си лягах
Затова умирах млад
Затова умряха и приятелите ми
Не се обаждат
Вече
Няма ги
И в празния ъгъл на стаята
Няма ги
Вече
И в празната бутилка алкохол ги няма
Не ги намерих
А аз си държа вратата отворена
Ей така
Ако някой се сети
И си стоя
Като мислите ми
Дето се спряха
Да си починат
От какво?
Ей така
Ако се случи
Някога
Нещо
Различно
Сега
18.08.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
