Изтървах ли за няколко мига
да дойда и да те видя,
мен просто ме в мене нямаше?
Къде ли съм се губил тези дни,
не защото така съм го решил,
а просто винаги такава ставаше?
Аз не съм доста с проблеми,
или просто в дупка от време,
само такива неща ми се случват.
Това, което сега съм изпуснал
и това, с което ти още утре
ще ме изненадаш и тъй ще науча...

В целия вътрешен хаос навярно
има такива багри от чувства
и аз може би се прераждам за миг.
Когато цветовете се смесват,
аз пак съм този, от когото се крих.

Отвътре е понякога пусто доста,
изгарял ли си за връщане моста
и оставяйки се в празно поле.
Дано не ми се някога налага
да срещам пред мене преграда
от нещо, което не виждах напред.
Аз съм далтонист спрямо душата
и когато само тихо в тишината
нещо се прокрадва и намирам
това, което дълбоко в мене крия.
Всичко останало бе магия,
на която понякога не реагирам.

В целия вътрешен хаос навярно
има такива багри от чувства
и аз може би се прераждам за миг.
Когато цветовете се смесват,
аз пак съм този, от когото се крих.

Един ден аз разбрах
колко пъти ме нямаше,
колко време пропилях...
Тези цветове, от които съм направен,
ако всички излязат навън.
И докато черно-бял ме няма,
дали наистина съм този, които съм?

В целия вътрешен хаос навярно
има толкова багри от чувства,
колкото за целия ми весел живот,
о, колко красиво би било
да ме има отново цветен за миг.
Когато цветовете се смесват,
аз да съм този, от когото се крих.