24 дек. 2008 г., 09:39

Когато цветовете се смесват

558 0 0
Изтървах ли за няколко мига
да дойда и да те видя,
мен просто ме в мене нямаше?
Къде ли съм се губил тези дни,
не защото така съм го решил,
а просто винаги такава ставаше?
Аз не съм доста с проблеми,
или просто в дупка от време,
само такива неща ми се случват.
Това, което сега съм изпуснал
и това, с което ти още утре
ще ме изненадаш и тъй ще науча...

В целия вътрешен хаос навярно
има такива багри от чувства
и аз може би се прераждам за миг.
Когато цветовете се смесват,
аз пак съм този, от когото се крих.

Отвътре е понякога пусто доста,
изгарял ли си за връщане моста
и оставяйки се в празно поле.
Дано не ми се някога налага
да срещам пред мене преграда
от нещо, което не виждах напред.
Аз съм далтонист спрямо душата
и когато само тихо в тишината
нещо се прокрадва и намирам
това, което дълбоко в мене крия.
Всичко останало бе магия,
на която понякога не реагирам.

В целия вътрешен хаос навярно
има такива багри от чувства
и аз може би се прераждам за миг.
Когато цветовете се смесват,
аз пак съм този, от когото се крих.

Един ден аз разбрах
колко пъти ме нямаше,
колко време пропилях...
Тези цветове, от които съм направен,
ако всички излязат навън.
И докато черно-бял ме няма,
дали наистина съм този, които съм?

В целия вътрешен хаос навярно
има толкова багри от чувства,
колкото за целия ми весел живот,
о, колко красиво би било
да ме има отново цветен за миг.
Когато цветовете се смесват,
аз да съм този, от когото се крих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...