Когато и да се завръщаш, спри
и никога назад недей поглежда.
И колкото и да те боли,
откривай в болката надежда.
Когато и да те целуна, зная,
ще бъдеш ти безпаметно красива.
И в тръпнещите мигове накрая
безмълвен стон си спотаила.
Когато и да ме погледнеш, стреляй
с очите по-горещи от жарава.
Защото в мислите копнежни
любов изгаряща у теб изтлява.
Когато в спомени се връщаш,
към туй, което сливаше ни до забрава,
една сълза, един стремеж
в сърцето си все още ще сподавяш.
Когато и да ме сънуваш, спирай
очите си да плачат в мрака.
Защото колкото и да ме презираш,
отново в нощите ти ще те чакам.
© Деян Иванов Всички права запазени