Когато любовният плам угасне
925
0
0
Когато любовният плам угасне,
раната е толкова голяма, че
сърцето, разбито на хиляди парчета,
се затваря в ледена клетка
в най-дълбоките и студени
пещери на душата.
Онова пламъче, онзи блясък,
светещ в очите,
който кара света да се върти,
сега застива
като кристална сълза
на лицето.
И усмивка бледна и плаха
като безизразна маска
всеки ден си поставяме.
Но тя не казва щастлива съм,
а крещи с пълен глас:
„Ела и премахни самотата ми.
Ела и възроди душата ми”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Петрова Всички права запазени
