Когато любовта умре
То, презрението идва после,
когато любовта умре,
когато самотата те докосне,
и болката сърцето ти дере,
тогава и омразата нахлува,
приижда като ударна вълна,
срещу нея неспособен си да плуваш,
откъсва те далече от брега,
от болка замъгляват се очите,
замрежени от кървава сълза,
и мускула, примрял в гърдите,
в конвулсия присвива се едва,
досадно въздуха започва да нагарча,
умора внася в изтощеното ти тяло,
безпътие е всяка твоя крачка,
разрухата е в своето начало,
и вярата във хората угасва,
с на слънцето последните лъчи,
цял свят един на плещите ти сгромолясва,
и иска ти се вечно да мълчиш,
и иска ти се рано да заспиваш,
за да може времето да те лекува,
но сън сред тръните в очите не откриваш,
а зъбчатката му в наказание боксува,
и остава ти единствено да чакаш,
тревогата от болката да отшуми,
преди ръка отново да умееш да протягаш,
за любовта ще минат много дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
освен това има програмки за проверка на правописа. виж, за дългите изречения... 
