Когато любовта умре
То, презрението идва после,
когато любовта умре,
когато самотата те докосне,
и болката сърцето ти дере,
тогава и омразата нахлува,
приижда като ударна вълна,
срещу нея неспособен си да плуваш,
откъсва те далече от брега,
от болка замъгляват се очите,
замрежени от кървава сълза,
и мускула, примрял в гърдите,
в конвулсия присвива се едва,
досадно въздуха започва да нагарча,
умора внася в изтощеното ти тяло,
безпътие е всяка твоя крачка,
разрухата е в своето начало,
и вярата във хората угасва,
с на слънцето последните лъчи,
цял свят един на плещите ти сгромолясва,
и иска ти се вечно да мълчиш,
и иска ти се рано да заспиваш,
за да може времето да те лекува,
но сън сред тръните в очите не откриваш,
а зъбчатката му в наказание боксува,
и остава ти единствено да чакаш,
тревогата от болката да отшуми,
преди ръка отново да умееш да протягаш,
за любовта ще минат много дни.
© Деян Димитров All rights reserved.
освен това има програмки за проверка на правописа. виж, за дългите изречения... 
