Когато любовта започне да боли,
всичко срива се, нали?
Когато любовта започне да боли,
очите ми изпълват се с отровни, кървави сълзи.

Когато любовта започне да боли,
всичко в мен крещи и сякаш копия забити са в сърцето ми.

О, не!

Сърце ли казах?
Как можах!?

Каква голяма грешка.

Та нали ти каза, че нямам сърце,
че от устните лъжи излизали са все.

Че, когато казвала съм ти „Обичам те!",
всъщност от съжаление било...

Поредно, банално, изтъкано слово.

Не, не искам да се оправдавам,
не искам и повече да страдам.

Забрави ме!
Заличи ме!

Изтрий спомените ни от съзнанието си.

Обиждай ме!

Виновна съм.
Мрази ме!

Съжалявам.

Не усещаш ли?
Любовта при нас започна да боли.
И безсилен, можеш само края ни да чакаш ти.

На Светлозар от Карлово... 2005