Когато много силно ме боли,
когато, бягайки, пак се завръщам
и в ужас цялото ми същество крещи,
аз никога назад не се обръщам.
Когато търся в някого вина,
вината първо в себе си откривам.
Когато бавно си отива любовта,
не плача, а по мъничко умирам.
Когато някому подам ръка,
ръката си назад не ще отдръпна.
Обичам ли – обичам с тяло и душа.
Сгреша ли – тихомълком ще си тръгна.
Когато много силно ме боли,
когато все пак дойде краят,
събирам болката във двете си очи
и като пламък винаги я пазя.
© Ирена Иванова Всички права запазени