Когато ме целунеш...
Когато ме целунеш…
Когато ме целунеш…
времето спира, тишината се създава,
и отеква през денем и нощем
на сърцата ни в един ритъм.
Когато ме целунеш…
събуждаш всяка пора на кожата ми,
обвита в море от усещания,
устни, които се вплитат, за да образуват едно цяло.
Когато ме целунеш…
когато устните ти моите погалят,
времето става мой съюзник
и дяла дарът на целувката ти вечен.
Когато ме целунеш…
ръцете ти моите вземат,
устата ти за дъха ми копнее,
душата ти една е с моята,
тялото ти се топи се в моето…
Когато ме целунеш…
всичко си идва на мястото,
сваляш тежеста от раменете ми,
разтърсваш светът под крака ми,
животът запалва се в душата ми,
и знам, че вечно ще сме заедно!
О, когато ме целунеш…
виждам как остаряваме заедно…
О, когато ме целунеш…
едновременно губя и пазя равновесие…
вървя по небето и летя по земята,
о, когато ме целунеш
и нищо друго не съществува…
и чувствам се обожавана,
о, когато ме целунеш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
