Когато ме целунеш...

Когато ме целунеш…

Когато ме целунеш…

времето спира, тишината се създава,

и отеква през денем и нощем

на сърцата ни в един ритъм.

Когато ме целунеш…

събуждаш всяка пора на кожата ми,

обвита в море от усещания,

устни, които се вплитат, за да образуват едно цяло.

Когато ме целунеш…

когато устните ти моите погалят,

времето става мой съюзник

и дяла дарът на целувката ти вечен.

Когато ме целунеш…

ръцете ти моите вземат,

устата ти за дъха ми копнее,

душата ти една е с моята,

тялото ти се топи се в моето…

Когато ме целунеш…

всичко си идва на мястото,

сваляш тежеста от раменете ми,

разтърсваш светът под крака ми,

животът запалва се в душата ми,

и знам, че вечно ще сме заедно!

О, когато ме целунеш…

виждам как остаряваме заедно…

О, когато ме целунеш…

едновременно губя и пазя равновесие…

вървя по небето и летя по земята,

о, когато ме целунеш

и нищо друго не съществува…

и чувствам се обожавана,

о, когато ме целунеш…