Когато ме разлюбиш някой ден
КОГАТО МЕ РАЗЛЮБИШ НЯКОЙ ДЕН
… когато ме разлюбиш някой ден, ще бъда най-нещастното човече,
ще ти сънувам роклицата – лен, която тихо покрай мен се свлече,
и твоят sexy мил комбинезон с прекрасната му тюлена дантелка,
как ти от мен – несръчен като слон, ми смъкна овехтялата фланелка,
как лампата си тихо угаси – и трижди върху мене се прекръсти,
и ти разчорлих снопчето коси с треперещите си несръчни пръсти,
сандаловата шнола в твоя кок, парфюмчето ти с дъх на авокадо,
и може би единствен Господ Бог ще озапти в мен лудналото дядо?
Кълна ти се, във стихчета с курсив към теб ме водят звездните пътеки!
Ще те сънувам, докато съм жив – и в Рая! – нине, присно и во веки.
20 януарий 2024 г.
гр. Варна, 7, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
