Когато много закъснееш...
Чии са тези улици? Бездънно опустели.
В епилептични присъници
някой там се е преселил.
Но аз не съм. Не бих те пуснала
да преправяш в мене със булдозери.
Тъй късно е. А розата - откъсната.
Дори не си наясно какво между нас е можело.
И преди да е припаднала луната,
във нечий друг сън се отведи.
Аз ще съм пред теб, все някъде по-нататък,
но нещо все от мен ще те дели.
13.03.2009г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
