Когато нощем...!
Когато нощем...!
Когато нощем тихо идваш
и стъпките отекват в мен,
постой да те погледам,
тъй както преди време.
Когато нощем съм сама
и здрачът гледа уморен -
ела, постой при мен -
без думи, без слова.
Когато нощем те повикам
в съня си неспокоен,
чуй гласа ми немощен,
чуй ме и ела!
Когато нощем гледам пак звездите
и виждам твоите очи,
усмихни ми се и ще заспя...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
