Когато нощем чувам гласове
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна,
вторачени като в птеродактил, мълчал пред тях епохи, низ от ери,
и аз не съм така недраг-немил със шепота им тих: – Здравей, Валерий! –
роднина някой? – дишал преди век, записал се в дълбоките ми гени,
или баща ми? – мълчалив човек, разтворил ми безмълвните Вселени,
ще помълча пред вас минута-две, в кандилцето ще сипя от елея...
Когато нощем чувам гласове, навярно Бог ми казва да живея.
15 април 2024 г.
гр. София, 6, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
