Когато нощем чувам гласове
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна,
вторачени като в птеродактил, мълчал пред тях епохи, низ от ери,
и аз не съм така недраг-немил със шепота им тих: – Здравей, Валерий! –
роднина някой? – дишал преди век, записал се в дълбоките ми гени,
или баща ми? – мълчалив човек, разтворил ми безмълвните Вселени,
ще помълча пред вас минута-две, в кандилцето ще сипя от елея...
Когато нощем чувам гласове, навярно Бог ми казва да живея.
15 април 2024 г.
гр. София, 6, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
