Когато обичаш - ти обичаш до край,
дори бездни и пропасти да изминеш.
Животът ти с тази любов става Рай,
в който или ще оцелееш, или загинеш.
Когато обичаш - чувстваш подкрепа, опора.
Срещаш рамо, което теб ще крепи.
Обичаш ли, ти не чувстваш умора,
обича ли човек, никога не ще се измори.
Когато обичаш - убиваш с любов,
само тя умее сърцето ти да променя.
Но допуснеш ли някого в твоя живот,
само смъртта душите ви ще разделя.
Намериш ли някъде любов споделена,
за да я имаш, си минал през мрак и неволи.
Тази любов ще отмие тъгата студена
и в лъчите на слънцето ще се зарови.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Добре щом е безсмислица!Благодаря все пак,че си отделила внимание на безсмислицата ми!