18.03.2008 г., 12:47

Когато полудея за любов

1.5K 0 28

Когато полудея за любов,

не ме интересува нищо земно...

С предпазител свален, без послеслов,

куршумите изстрелвам си екстремно...

 

В очите ми чернеят се дула,

със таен код приканващи за близост...

Присъдата подписва я страстта,

без право на обжалване и милост...

 

Когато полудея за любов,

убивам хладнокръвно всеки спомен

на жертвата - в предишния живот...

Изтривам паметта с ъпгрейд до корен...

 

Ох... Пак се почва... Май, че ме тресе...

Върви си бързо, че изпадам в криза...

Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! - какво меле...

Нима си бил със мойта епикриза?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стрелба далечна чух, и си казАх:
    "Ангар, чуй - Рия пак е полудяла!"
    Но после си казАх: какво от туй -
    тя след стрелбата пак ще си е цяла!

    Та кой би искал Рия да убие -
    щом би желал на кол да я набие!

    Ей, красавице, ти пък сега да не се разсърдиш! Ако се разсърдваш, веднага си изтривам коментара!
  • Стреляй, нека и теб да те разстрелват от любов.
    С тиха нежност, с бурен порив, със страстен зов.

    Поздрав и усмивка.
  • Разстреляна от един с подобна епикриза!
    Еее, ама точно това пък не очаквах!
    Щото... чакам продължението - малко нещо по-така!

  • Невероятна Риа, отново ме простреля!
  • Ха! Интересен! Хареса ми!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...