Когато розите заспиват
Увяхна розовата пъпка,
стопи се красотата несравнима.
...
сърцето скова безпощадната зима.
Сълзите ù сякаш са капки роса,
наръсили нежно листенцата бледни.
Посреща цветето на любовта
с въздишка дните си последни!
В душата болезнено тръни се впиват,
сърцето самотно в гърдите кърви...
Дали когато розите заспиват,
усещат колко много ги боли?!
Възможно ли е тази красота
в увяхнал цвят да се превърне?!
И не е ли и тъжно на смъртта
такава нежност да прегърне?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Ангелова Всички права запазени
