Увяхна розовата пъпка,
стопи се красотата несравнима.
...
В душата ù кръпка до кръпка,
сърцето скова безпощадната зима.
Сълзите ù сякаш са капки роса,
наръсили нежно листенцата бледни.
Посреща цветето на любовта
с въздишка дните си последни!
В душата болезнено тръни се впиват,
сърцето самотно в гърдите кърви...
Дали когато розите заспиват, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up