Nov 13, 2012, 8:18 PM

Когато розите заспиват

  Poetry
752 0 1

Увяхна розовата пъпка,
стопи се красотата несравнима.
...

В душата ù кръпка до кръпка,
сърцето скова безпощадната зима.

Сълзите ù сякаш са капки роса,
наръсили нежно листенцата бледни.
Посреща цветето на любовта
с въздишка дните си последни!

В душата болезнено тръни се впиват,
сърцето самотно в гърдите кърви...
Дали когато розите заспиват,
усещат колко много ги боли?!

Възможно ли е тази красота
в увяхнал цвят да се превърне?!
И не е ли и тъжно на смъртта
такава нежност да прегърне?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...