Когато се завръщаш
Когато се завръщаш – носиш лято,
в душата ми отново грее слънце.
Когато се завръщаш – клас от злато,
жъна от посято с Обич зрънце...
Когато се завръщаш, ти си песен -
вълшебство от Орфей за Евридика.
И стихове – като листата в златна есен,
топят се в дланите ми и те викат...
Когато се завръщаш, си море,
с най-чудна изумрудена премяна.
Вълните милват моето лице,
а страховете чезнат в бялата им пяна...
Когато се завръщаш, си омая,
от чудни самодивски гласове;
словата ти, магично си играят
с най-скритите ми светли грехове...
Когато се завръщаш, Ти си Пролет –
във вишнев цвят до лудост съвършен.
А Любовта в най-грациозния си полет,
се носи върху щъркел бял към мен...
Кирил Ганчев / Кирето /, 25.04.2021 г. , Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
