Когато си далеч,
аз съм зима люта,
виелица страшна,
клоните кърша
и хвърлям ги бясно.
Когато си далеч,
аз съм градус под нула,
сняг съм,
мраз съм,
пътека от лед,
измръзнал човек.
Когато си далеч,
аз съм леден дворец,
кралица на студа,
облечена в скреж
и дълбока тъга.
© Богдана Маринова Всички права запазени