12.02.2015 г., 17:18

Когато си до мен

704 0 2


"Когато си до мен"

 

... днес ще е хубав ден,

каква прелест, Боже, благодаря ти, 

отново усещам топлината и ласките ти,

дишаш тихо над мен,

сега да ти кажа: виждам те,

сънувам аз този път,

и не

отварям очи,

безпаметно дълго,

заобиколен от голяма чернилка,

стоях там мълчалив и твърд,

студен бриз залюляваше перчема ми,

свивах юмрук, стиснах зъби,

хвърлих поглед в празната си ръка,

по дяволите, как мразех точно тази част,

кошмарът поставяше върху мен длани отново,

не трябва да се руши надеждата в мен сега,

дори и да няма това, което търся,

всичко си иде, точно където и когато трябва,

 това е разковничето:

говори точно колкото трябва, вслушвай се повече,

нищо не е така както изглежда, Всемогъщият

най-добре ме разбира, тоз който с вода пълни, а с вино налива,

идващите от всички ъгли страшни звуци,

трудно да объркам беше 

и да преборя сам, готов трябва да съм, 

о да, как имах нужда от нея:увереността,

но изчезна вече и страхът подъл, 

вътре във всяка моя вена,

раздели цялата ми вяра

и в един миг това

повтарях си го, повтарях си го

-имай търпение и това ще отмине,

мракът продължи отново гръмогласно да трещи,

шумът обаждаше се някъде в пространството,

-не бой се, имай вяра-

успокоявах се, но човъркаше ме отвътре, че ръцете ми не са в романтичен плет,

не виждах никаква следа сега, ала

от тази черна бездна,

в самота и без предупреждение, просто така,

 отдалечавах се все повече и повече от там,

и за кратък момент макар,

дерзаех толкова да срещна чудото най-после,

и тръгнал, без втора мисъл, въпреки риска, 

това като се сетя, разтрепервам се целият

върху тъмната нощна постеля, представям си това което ме крепи,

очи греещи, шарещи като комети

 и с глас искрен и нежен, на птичка,

с кожа копринена и гладка,

със срамежливата усмивка,

моята Мона Лиза извън картина,

 гледах замечтано наклонен в една посока като кулата в Пиза,

оставил се в Божите ръце,

замислен над това, което цена нямаше,

изкрещях аз с пълно гърло

-НЕ и по този начин,

човек не иска да е сам, но...

 да искаш нещо тъй страстно, но насила,

никога няма да стане, така е,

-всъщност безсмислено е...

 почесвайки се зад ухо, казах си

-каквото и да е, без свобода не е истинско, синко,

наоколо се чу тропот силен и бърз като светкавица.

-Но как да я оставя?- развихри се пак фантазията,

мъничката ми утопия,

спасителката на моята душа,

в тази пуста бездънна стая-тя е,

от емоция да я усетя и космите по тялото ми зaбоцкаха, поза свещ заеха,

подсказваше, тупвайки ме в гърди, верният ми другар,

в хубаво и лошо,

дойде ли до мен и няма да мръдна,

с нея ще остана само,

ако посоката ни на движение е една,

съм сигурен,

при нещо повече от желание,

ако не върви пред мен, че може и да не я настигна,

ако не върви зад мен, за да не я загубя,

ако не върви под мен, за да не я настъпя,

ако не върви над мен, за да не ми натежи,

защото от значение е

само, ако върви до мен, защото сме равни и

... тогава



2015г.

третият


П.С.  След прочитане на стихотворението от първия до последния ред, започни от последния към първия . Приятно четене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Третият Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно! Усетих всяка думичка!
    Браво ти!
  • Внимание! Една идея трябва да се намали за да че прочете всичко ясно, въпреки че става ситно! От съществено значение е...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....