Когато си отиде
(По „Когато си отида” от Жанет Велкова – Джуджи)
Когато си отиде
Когато си отиде, тишината
заключи в клетка звънкия ми смях,
като бездомник скитах в тъмнината
и страдах, и очаквах и копнях!
Прекрачи прага и сълзите
попиха бързо в твоите следи,
остана любовта ми във очите
да ти напомня колко ме боли.
Вратата си отключена оставих,
сърцето си на нея окачих -
решиш ли да се върнеш, да ти свети,
и пътя към дома да не сгрешиш!
Когато си отиде, тишината -
отекна в мен като камбанен звън
и като ехо я подхвана самотата,
„Била е сън!”, „Била е сън!”
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
