Genereux (Любомир Попов)
133 1326
26.11.2014 г., 22:19 ч.

Когато си отиде 

  Поезия » Любовна
485 0 3

                                                                                                         (По „Когато си отида” от                                                                                                                    Жанет Велкова – Джуджи)

 

Когато си отиде

 

 

Когато си отиде, тишината

заключи в клетка звънкия ми смях,

като бездомник скитах в тъмнината

и страдах, и очаквах и копнях!

 

Прекрачи прага и сълзите

попиха бързо в твоите следи,

остана любовта ми във очите

да ти напомня колко ме боли.

 

Вратата си отключена оставих,

сърцето си на нея окачих -

решиш ли да се върнеш, да ти свети,

и пътя към дома да не сгрешиш!

 

Когато си отиде, тишината -

отекна в мен като камбанен звън

и като ехо я подхвана самотата,

„Била е сън!”, „Била е сън!”

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! А при теб драга Жанет, не само съм надниквал, ами съм изчел всичко. Толкова красота има в стиховете ти, че не се осмелявам да ги коментирам, от страх, че няма да намеря подходящите думи. Продължавай да ни радваш.Хубав ден! (А аз от време на време ще се закачам, както с този мой стих - надявам се, че не се сърдиш!)
  • Спечели ме като читател още с първите стихотворения. И ще продължа да идвам, защото тук има поезия в изобилие. Радвам се, че си надниквал и при мен
    Толкова красиво си го написал... Благодаря ти! Тупкат думичките.
  • Изключително красиво
Предложения
: ??:??