когато си отиде любовта
не трябва да плачеш ,да страдаш дори,
тя, любовта просто тръгва,не пита,
дори да боли-не моли ''остани''.
Когато обичал си силно, остава,
малка искра да гори в пепелта,
тази искрица ще пламне тогава,
ще стопли с обич ,ранена душа.
Когато със спомена само останеш,
щастлив ще си вярвам за миг,но помни
той ,споменът, светъл сърцето ще сгрява,
глава ти вдигни и напред продължи.
Тя,болката дълго сърцето ще жегва,
и любовта ще е с тебе в съня
едва ли ще бъде за теб тя последна,
поредна била е повярвай ми,да.
Ти нова любов в своя път ще откриеш
и силна, и истинска,но запомни
бори се за нея ти просто пази я,
те хората злобни са,някак си зли.
Отчаях се съвсем...в този тъп живот,
все попадах на неподходящи,
животът е живот с любов или без любов,
но раната в душата...тя е жива още.
Обичах до болка и знам,че сгреших,
съдбата ми даде любов,а в замяна
отне от сърцето по начин студен
теб...а за тебе аз страдам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени