28 sept 2007, 20:11

когато си отиде любовта

  Poesía
794 0 7
Когато загубиш онуй що обичаш,
не трябва да плачеш ,да страдаш дори,
тя, любовта просто тръгва,не пита,
дори да боли-не моли ''остани''.
Когато обичал си силно, остава,
малка искра да гори в пепелта,
тази искрица ще пламне тогава,
ще стопли с обич ,ранена душа.
Когато със спомена само останеш,
щастлив ще си вярвам за миг,но помни
той ,споменът, светъл сърцето ще сгрява,
глава ти вдигни и напред продължи.
Тя,болката дълго сърцето ще жегва,
и любовта ще е с тебе в съня
едва ли ще бъде за теб тя последна,
поредна била е повярвай ми,да.
Ти нова любов в своя път ще откриеш
и силна, и истинска,но запомни
бори се за нея ти просто пази я,
те хората злобни са,някак си зли.
Отчаях се съвсем...в този тъп живот,
все попадах на неподходящи,
животът е живот с любов или без любов,
но раната в душата...тя е жива още.
Обичах до болка и знам,че сгреших,
съдбата ми даде любов,а в замяна
отне от сърцето по начин студен
теб...а за тебе аз страдам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Превъзходно! Поклон от мен .Знай ,каквото знаеш и едно помни ,за сърцето "Скъпи " -няма и от любовта ,понякога боли.
  • Разкош!Поздрав!
  • Пами , мила , много е хубав стихът ти,
    но ме натъжи, ти се усмихни, защото
    никоя любов не е последна , особено като
    си млад и започваш живота си тепърва, но
    всяко влюбване ще те обогати душевно.
    Сега да те разсмея , ще ти кажа , че първата
    ми и най- стара любов си остава Ален Делон!
  • Не страдай,всяка любов обогатява с нещо и когато срешнеш новата вече ще си по-богата!
  • Повярвай-разплаках се! Просто е невероятно!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...