Когато си отидеш, за дълго ще заспя!
Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ ,
пропитата от слънце синева,
преливаща през нишките стъкло,
отделящи ме сякаш от света.
Когато се напия с дивен чар,
в кресло ще седна ... с есенните листи.
Готов съм да заспя след твоя дар
и да сънувам пролет напориста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
