Когато си отиваш...
Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река
и влача коренища, мътно – сива.
Как капе от очите ми мъгла...
Аз само във стиха съм още жива.
Когато си отиваш съм нощта,
в косата ми щурец изгубен свири.
Сърцето си оставям на листа
и гмурвам се във чаша със дайкири.
Когато си отиваш съм... бреза,
ръцете ми – най-голите ѝ клони.
По устните ми лепне тишина...
И вятър само спомените гони.
Когато си отиваш съм сълза...
По скулите на времето се стичам,
на твоите ресници се топя
и още по-солено те обичам.
Когато си отиваш съм съдба,
от вечности злочести изтъкана.
Когато си отиваш... съм тъга...
по твоята усмивка разпиляна.
И имам многобройни имена,
в съня си само тихо назови ме.
Едва ли можеш... Аз съм Самота.
Орисана по здрач... Любов без име...
27.09.17
Алекс ( Малката )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
