Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река
и влача коренища, мътно – сива.
Как капе от очите ми мъгла...
Аз само във стиха съм още жива.
Когато си отиваш съм нощта,
в косата ми щурец изгубен свири.
Сърцето си оставям на листа
и гмурвам се във чаша със дайкири. ...