Alex.Malkata (Алекс Малката)
29 675
Dec 12, 2017, 11:37 PM

Когато си отиваш... 

  Poetry » Love
2627 30 32

Когато си отиваш съм сама,

два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.

Когато си отиваш съм река

и влача коренища, мътно – сива.
Как капе от очите ми мъгла...
Аз само във стиха съм още жива.

Когато си отиваш съм нощта,
в косата ми щурец изгубен свири.
Сърцето си оставям на листа
и гмурвам се във чаша със дайкири.

Когато си отиваш съм... бреза,
ръцете ми – най-голите ѝ клони.
По устните ми лепне тишина...
И вятър само спомените гони.

Когато си отиваш съм сълза...
По скулите на времето се стичам,
на твоите ресници се топя
и още по-солено те обичам.

Когато си отиваш съм съдба,
от вечности злочести изтъкана.
Когато си отиваш... съм тъга...
по твоята усмивка разпиляна.

И имам многобройни имена,
в съня си само тихо назови ме.
Едва ли можеш... Аз съм Самота.
Орисана по здрач... Любов без име...

 

 

27.09.17

Алекс ( Малката )


                          

 

© Алекс Малката All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Случайно попаднах тук! Аплодисменти за красивата поезия!
  • Щастлив съм,че прочетох тази творба!Както се казва, по-добре късно отколкото никога... Поздравления!
  • Браво!
  • Страхотно е! Прекрасно! Поздравления!
  • Прекрасно е! ❤
  • Аплодисменти. Харесва ми градацията.
  • Много силно !
  • Иржи, Ангел, благодаря ви за поетичния коментар и сърдечните пожелания! Стана ми хубаво Светли празници на всички! Бъдете здрави, усмихнати и изпълнени с топлина и любов!...
  • Честита Коледа и щастлива Нова Година,Алекс!Където и да си ,нека е топло на душата ти и изпълни сърцето ти с обич,каквато и ти умееш да раздаваш!....
  • В гънките на поетичната постеля
    на реалността - безкрайна тъмна нощ
    се сгуших като хлипащо дете...

    Самотно, плачещо,
    ала родено със късмет - в Неделя
    не знаещо да тръгне накъде...

    А после без значение кога и как, защо...
    Поезията ти намерих Малка Алекс.
    Роди се Бог! Честито Рождество!
    😊
  • Не идвай в гънките на моята постеля
    тази нощ...
    Че времето от болка ще се спре...
    Там ти ще видиш само призрак лош
    и нито спомен... нито спомен от дете...

    Благодаря ви, че се спряхте при мен
  • Ако остана тази нощ до теб
    загубен в гънките на твоята постеля
    и времето завинаги се спре...
    Ти ще успееш ли
    поне във стиховете да опазиш
    невинността си
    и душата на дете?
  • Възхитена съм, Алекс! Изключителен стих! Браво!!!
  • Красив стих
  • Благодаря ви, другарчета
  • Давам ти по 5-звезди, прегръдки и целувки. Аплодисменти, Алекс. Аплодисменти.
  • Прекрасно е! Много силно, стих за четене не един път!
  • Възхита и почитание!Невероятно!
  • Силно!
  • Ооо, това стихо трябва да е със звездичка! Брилянтно! Аплодисменти!
  • Ех, че красиво!
  • Много силно, великолепно изразени разбиващи емоции...
  • Когато правиш коментар на другите ,ти си огнена,естествена,лъчезарна,защото си ти самата,Алекс,а от лириеската ти лъха толкова тъга,рисуваш момента с най-силни метафори и емоцията ескалира докрай,докато се разбере името й....самота...Стихът ти се лее,не може да се каже повече,ти си казала всичко!!!Права е Силвия-Голяма си!!!
  • Алекс - Голямата си! Поздравления и тук за силното ти перо, харесвам ефирната нежност и мелодията тук. Сърдечни поздрави!
  • Много, много е хубаво, Алексче
    Поздрави.
  • Поздравления, Алекс! Браво!
  • Разкошен стих, Алекс!...Радвам ти се!...
  • Магия! Ти си Магия, Алекс!
  • "Орисана" си да пишеш затрогващо, продължавай!
  • Как да кажа,
    разтърсващо е, болезнено, всеотдайно!
    Жената, която диша за него, която се разпада без него!
    И колкото и да боли, хиляди пъти бих избрала любовта до дъно! Такава, каквато си я описала, без излишни краски, просто истинска. Браво Алексче!
  • Браво!
  • *****
Random works
: ??:??