Когато си тръгнеш...
Когато си тръгнеш от мен,
земята на шир ще пребродя,
ще катурна наопаки ден
и нощта в твоите стъпки ще водя.
Когато си тръгнеш от мен,
като вълк пред луната ще вия,
ще крещя, ще се щурам сломен,
от тъжни облаци сълзи ще пия.
Не тръгвай с дъха си по мен,
с целувките - капещи ноти,
пред очите ти, дяволски, в плен
коленичих отдавна сиротен.
Не приканвай дъжда да вали,
да ме брули стихийният вятър,
аз знам - без теб ще боли
в този скучен житейски театър.
Когато си тръгнеш от мен,
сърцето на две ще разкъсам,
като скитник, в душата ранен,
ще се лутам в мигове късни.
И ще търся в утрото мрак
и във залези капки отровни,
ще изпратя последния влак
със последни акорди любовни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
