4.10.2009 г., 1:54

Когато спиш

1.3K 0 8

Добре дошли 
в дома на мъртви мисли,
в една мечта,
сензация световна,
измамен пламък,
във очите
поглед шизоиден -
вглъбен,
презиращ,
инфантилен,
мислещ,
искащ...
Добре дошли,
бъдете съвършени...
Със дни наивни,
с дребни идеали,
покръстени,
прекръстени,
пречистени,
до сиво избелели.
Довиждане
до следващия свят!
Мрак, светлина,
амнезия блажена
сред уродливи спомени,
и малко вяра
в себе си,
утопия наивна,
когато,
паднал
на колене,
кървиш
в апокалипсис 
личен.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христофор Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...