Когато страдам

24.06.2016 г., 20:45 ч.

Поезия

501 0 0

Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма.
Да има слънце и любов,
да има смях и копнеж.
Да бъдат - зима, болка и сълзи -
въжетата, които ще калят крилете ни.
И ще ни дърпат горе,
докато крещим : "Разкарайте се!
Оставете ни!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Когато страдам

Искате да прочетете повече?

Предложения