Jun 24, 2016, 8:45 PM

Когато страдам

  Poetry
800 0 0

Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма.
Да има слънце и любов,
да има смях и копнеж.
Да бъдат - зима, болка и сълзи -
въжетата, които ще калят крилете ни.
И ще ни дърпат горе,
докато крещим : "Разкарайте се!
Оставете ни!"
Обичам болката -
най - честния ми брат,
брат по оръжие.
Но аз съм в слънцето.
Ти също!
Ние, хората, се раждаме от извора.
Доста плакахме!
Ставай и върви.
За теб съм в бяло
и нямам капка милост -
ставай и върви!
Към извора!
Днес.
Утре ще е същото.
Към извора -
върви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...