Когато сутрин ставаш ти, обърни се към зората, ръката своя протегни - мигом става тя в позлата! Когато сутрин ставаш ти, виж как слънцето изгрява. Помисли си и кажи дали света се подобрява. Когато сутрин ставаш ти, спри се - изгрева погледай, усещаш ли, усещаш ли, че магия те обзема? Когато сутрин ставаш ти, бос навлизай във тревата, към небето погледни, ще ти се сбъдне тук мечтата! Когато сутрин ставаш ти, силно разпери ръцете, свободна птица днес бъди, полетяла със крилете! Когато сутрин ставаш ти, над някой хълмче изкачи се, надалече погледни и кажи: "Света обичам!" Когато сутрин ставаш ти, и небето още е червено, хоризонта погледни, пожелай си да си с мене! Когато сутрин ставаш ти, кога луната си отива, кога града ни още спи, тогаз и ти до мен заспивай! |
© Марияна Димитрова Всички права запазени