4.09.2008 г., 8:12 ч.

Когато светът огладнее 

  Поезия
455 0 3
 

Когато светът огладнее

И хладните прозорци напукано викат

За една отдавна остаряла обич

Кой чува

На кой му е писнало

Вече

 

И реките от пътища

Вливат се

В цяло море

Докато се преструваме че се обичаме

И че е добре

И магистралите блъскат се една в друга

Дерат кожите си

И шумно продължават по пътя си

 

А сме малка прашинка

В тясна синя кола

Когато в небето блести нов ураган

И в земята кънти нова земя

 

Когато охладнее

Ще има ли още за какво да се хванем

Ръцете ни посинели

А краката ни под одеалото

 

И през заскреженото няма да можем да видим

Кой чува

На кой му е писнало

Вече

Кой се събужда

Кой още сънува

Кой е гол

И кой е облечен

 

Тогава очите ни

Няма да виждат в очите на другия

И в каменно щастие

Ще се забием всеки в своя си ъгъл

 

Дотогава

Аз още те дърпам

И ти още ме буташ

И колата се влачи по пътя

И ни е топло

И ни е хубаво

 

31.08.2007

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??