Когато светът огладнее
Когато светът огладнее
И хладните прозорци напукано викат
За една отдавна остаряла обич
Кой чува
На кой му е писнало
Вече
И реките от пътища
Вливат се
В цяло море
Докато се преструваме че се обичаме
И че е добре
И магистралите блъскат се една в друга
Дерат кожите си
И шумно продължават по пътя си
А сме малка прашинка
В тясна синя кола
Когато в небето блести нов ураган
И в земята кънти нова земя
Когато охладнее
Ще има ли още за какво да се хванем
Ръцете ни посинели
А краката ни под одеалото
И през заскреженото няма да можем да видим
Кой чува
На кой му е писнало
Вече
Кой се събужда
Кой още сънува
Кой е гол
И кой е облечен
Тогава очите ни
Няма да виждат в очите на другия
И в каменно щастие
Ще се забием всеки в своя си ъгъл
Дотогава
Аз още те дърпам
И ти още ме буташ
И колата се влачи по пътя
И ни е топло
И ни е хубаво
31.08.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
